19.02.2014 г., 0:19

Бесилото на честността

916 1 0

Умът те забрави, Дяконе,

времето, времето безмилостно те затри.

Никой вече не помни твоето име,

сърцето, сърцето за свободата не тупти…

 

Тук светът е друг, Дяконе,

не е такъв, какъвто бе преди.

Сега има злоба, има нечестност, злини,

а бесилото на честността пак мълчи и пак мълчи…

 

Безброй много бесила има тук,

ала на тях няма хора.

Обесени са душите,

обесени са надеждите и мечтите,

но не и хората Дяконе, но не и хората…

 

Вече всеки губи в тоя живот,

но всеки губи сам…

Замъглени умове, очи невиждащи,

разгневени, пропадащи, разрушаващ се народ,

но всеки върви с гордостта си и вечната си слава,

без съвест и без срам…

 

Ти спиш, Дяконе,

заровен в незнайния си гроб мълчиш…

Ако ти бе даден животът пак,

щеше ли в това време,

в тази неправда ти да се родиш?

 

Ти спи, Дяконе,

и никога, и никога не се събуждай!

Защото тук е вечна тъмнина 

и ти никога няма да прогледнеш!

 

Милан Милев

18.02.2014

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...