Feb 19, 2014, 12:19 AM

Бесилото на честността

  Poetry » Civic
914 1 0

Умът те забрави, Дяконе,

времето, времето безмилостно те затри.

Никой вече не помни твоето име,

сърцето, сърцето за свободата не тупти…

 

Тук светът е друг, Дяконе,

не е такъв, какъвто бе преди.

Сега има злоба, има нечестност, злини,

а бесилото на честността пак мълчи и пак мълчи…

 

Безброй много бесила има тук,

ала на тях няма хора.

Обесени са душите,

обесени са надеждите и мечтите,

но не и хората Дяконе, но не и хората…

 

Вече всеки губи в тоя живот,

но всеки губи сам…

Замъглени умове, очи невиждащи,

разгневени, пропадащи, разрушаващ се народ,

но всеки върви с гордостта си и вечната си слава,

без съвест и без срам…

 

Ти спиш, Дяконе,

заровен в незнайния си гроб мълчиш…

Ако ти бе даден животът пак,

щеше ли в това време,

в тази неправда ти да се родиш?

 

Ти спи, Дяконе,

и никога, и никога не се събуждай!

Защото тук е вечна тъмнина 

и ти никога няма да прогледнеш!

 

Милан Милев

18.02.2014

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милан Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...