7.10.2009 г., 11:42 ч.

Без... 

  Поезия » Любовна
5.0 / 1
751 0 1
Сърцето ми пустиня е!
Без стрък, без дъх, без мирис, без мечти!
Пресъхнало море,
заровило хиляди надежди!
Потъпкано от преминаващи кервани,
но без следи,
изтрити с лекота от вятъра!
За да замълчи!
Завинаги!
Червени въглени -
разпалват се, изгарят го!
Боли! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Дечев Всички права запазени

Предложения
  • Зад всяка мисъл нищото наднича. Едреят кухините - то ги всмуква. На себе си не мога да приличам след...
  • Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
  • Май така си приличаме с тебе, съдба – луди, волни, сами. Нито сбруя, ни стреме. И препускаме смело, ...

Още произведения »