miroslav
27 резултата
Дърво без корен.
Дърво, понесено от вятъра - живот.
Дърво, разсичано от хиляди светкавици,
Дърво без време и само!
Зимата почти изсъхнало, ...
Дърво, понесено от вятъра - живот.
Дърво, разсичано от хиляди светкавици,
Дърво без време и само!
Зимата почти изсъхнало, ...
611
1
Тиха нощ покри градчето.
Изгряха хиляди звезди.
Щастливо е небето.
Щастливи сме, и аз, и ти!
Топъл вятър ни галеше косите. ...
Изгряха хиляди звезди.
Щастливо е небето.
Щастливи сме, и аз, и ти!
Топъл вятър ни галеше косите. ...
1071
Стъпка по стъпка пристига нощта.
Греят мечти, сякаш звезда до звезда.
Безкраят мъжди, погълнал света.
Луната - вечна и само една,
гали тихо, нежно, града. ...
Греят мечти, сякаш звезда до звезда.
Безкраят мъжди, погълнал света.
Луната - вечна и само една,
гали тихо, нежно, града. ...
576
1
Приеми ме във душата си,
за да се стопля,
приеми ме във сърцето си,
за да потече живот отново в мойте вени!
Приеми ме във мечтите си, ...
за да се стопля,
приеми ме във сърцето си,
за да потече живот отново в мойте вени!
Приеми ме във мечтите си, ...
846
Сърцето ми пустиня е!
Без стрък, без дъх, без мирис, без мечти!
Пресъхнало море,
заровило хиляди надежди!
Потъпкано от преминаващи кервани, ...
Без стрък, без дъх, без мирис, без мечти!
Пресъхнало море,
заровило хиляди надежди!
Потъпкано от преминаващи кервани, ...
649
1
Всеки ден ме смачкваш, унижаваш и предаваш!
Всеки ден страданието ми за теб е сякаш радост!
С гласа си режеш гърлото ми, за да онемея!
С очите си парализираш тялото ми, за да продължавам,
без да те докосвам - само да копнея! ...
Всеки ден страданието ми за теб е сякаш радост!
С гласа си режеш гърлото ми, за да онемея!
С очите си парализираш тялото ми, за да продължавам,
без да те докосвам - само да копнея! ...
839
5
Попил дъжда на разочарованието,
не малко пъти гмурках се във свят измислен,
не малко пъти плувах в море от видения,
не малко пъти ангели ме носеха безсмислено!
Мрак и светлина, плач и смях, ...
не малко пъти гмурках се във свят измислен,
не малко пъти плувах в море от видения,
не малко пъти ангели ме носеха безсмислено!
Мрак и светлина, плач и смях, ...
817
1
Решавам в неделния следобед да се разходя из нет-пространството, да полафя с приятели в скайп, а и да срещна нови... Съвсем случайно мой познат ми разказва за едно момиче от Пловдив, което е сляпо и същевременно много талантливо.
Полюбопитствах как да се свържа с нея, тъй като историята й ми направи ...
Полюбопитствах как да се свържа с нея, тъй като историята й ми направи ...
1069
1
Хектор се появи в квартала някъде преди година и половина. Не зная кой го нарече така, но всички се обръщаха към него с това име. Беше малко пухкаво кученце, тъмносиво на цвят, с големи черни очи, готови да погълнат целия свят. Всички от махалата си играехме с него и му се радвахме. Хранехме го и го ...
1783
1
Някъде там - между деня и нощта.
Някъде там - сам на брега!
Морето ми викаше: "Ела"!
Небето ме молеше да полетя!
Залезът загрижен, с любов ме обля! ...
Някъде там - сам на брега!
Морето ми викаше: "Ела"!
Небето ме молеше да полетя!
Залезът загрижен, с любов ме обля! ...
713
3
Ограбен от слънцето,
отмит от дъжда!
Омагьосан от луната,
сам изгубен в света!
Всяка минута погубвах ...
отмит от дъжда!
Омагьосан от луната,
сам изгубен в света!
Всяка минута погубвах ...
1140
3
1875
1
2
Близо сме един до друг,
а не можем да се срещнем!
Гледам те в очите, а не ги виждам!
Слушам гласа ти, а не те чувам!
Светът за мен не съществува, ...
а не можем да се срещнем!
Гледам те в очите, а не ги виждам!
Слушам гласа ти, а не те чувам!
Светът за мен не съществува, ...
1204
8
Не искам и не посмявам да призная,
не мога и не трябва да забравя!
Не зная как да изтръгна
коренът на вече изсъхнало дърво,
достигнал толкова дълбоко! ...
не мога и не трябва да забравя!
Не зная как да изтръгна
коренът на вече изсъхнало дърво,
достигнал толкова дълбоко! ...
704
1
Вълшебна тишина отново прегърна града.
Сребристобяла завеса се спусна към заспалата земя.
Танцуващи снежинки и хиляди тайни
изтъкаха снежното одеяло.
Самотната река се превърна в заскрежено огледало. ...
Сребристобяла завеса се спусна към заспалата земя.
Танцуващи снежинки и хиляди тайни
изтъкаха снежното одеяло.
Самотната река се превърна в заскрежено огледало. ...
1388
4
По вълните плъзна се любовна нощ.
Морето стене като пеленаче в своя кош.
Небето е в очакване на нещо да се случи.
Може би, дъхът ти, между нас леда да счупи.
Погледът ти - събрал в себе си всичките звезди. ...
Морето стене като пеленаче в своя кош.
Небето е в очакване на нещо да се случи.
Може би, дъхът ти, между нас леда да счупи.
Погледът ти - събрал в себе си всичките звезди. ...
1277
4
Паля поредна цигара в нощта.
Тъжно е небето, отново заплаква.
Като послание във небесата издига се димът,
а аз мечтая съкровената мечта.
В дълбока локва се оглеждам, ...
Тъжно е небето, отново заплаква.
Като послание във небесата издига се димът,
а аз мечтая съкровената мечта.
В дълбока локва се оглеждам, ...
963
5
Деца на мрака,
деца без свобода,
деца, оставени да чакат,
някой да им подаде ръка!
Деца, гладни, ...
деца без свобода,
деца, оставени да чакат,
някой да им подаде ръка!
Деца, гладни, ...
914
Половин луна ме гледа, сякаш разсечена е с нож...
Аз гледам я и питам се дали ще се изпълни?
Ако не през тази, то през следващата нощ.
Тя гледа ме, сякаш другата половина не ще се появи.
Черни и злобни облаци разделят ни сега. ...
Аз гледам я и питам се дали ще се изпълни?
Ако не през тази, то през следващата нощ.
Тя гледа ме, сякаш другата половина не ще се появи.
Черни и злобни облаци разделят ни сега. ...
647
1
Гъделичкана от утринни лъчи,
усмихна се старата къщичка.
Като вълшебна змия заблестя,
виещата се, планинска рекичка.
Просто Рай нарича се това. ...
усмихна се старата къщичка.
Като вълшебна змия заблестя,
виещата се, планинска рекичка.
Просто Рай нарича се това. ...
773
1
Вечер е!
С присмех поглежда ме нощта!
Преследван от виновни звуци,
опитвам се да осветя
тъмните улици, ...
С присмех поглежда ме нощта!
Преследван от виновни звуци,
опитвам се да осветя
тъмните улици, ...
651
4
Луната освети с вълшебната си светлина
покритата с калдъръм уличка тясна.
Звездите се заслушаха в нежността
на идващата от ъгъла музика прекрасна.
Заглушаваше я безсмъртният дувар, ...
покритата с калдъръм уличка тясна.
Звездите се заслушаха в нежността
на идващата от ъгъла музика прекрасна.
Заглушаваше я безсмъртният дувар, ...
627
3
Дошло е време някой да ги раздели.
От тъга изсъхнало листо
отчаяно се бори да се задържи
на върха на непреклонното дърво.
Но под командата на есента ...
От тъга изсъхнало листо
отчаяно се бори да се задържи
на върха на непреклонното дърво.
Но под командата на есента ...
754
8
Нейде там, на широкия сив булевард,
с усмивка, разчупила твърдия асфалт,
тъй самотна, израснала на белия свят,
стои малка тревица, оцветена в нежен зелен цвят.
Коли забързани, хора намръщени, ежедневно ...
с усмивка, разчупила твърдия асфалт,
тъй самотна, израснала на белия свят,
стои малка тревица, оцветена в нежен зелен цвят.
Коли забързани, хора намръщени, ежедневно ...
932
3
1434
1
1
1320
1
Един живот, една любов!
Две капки щастие блещукат в свят суров.
Една вселена, милярди хора и звезди.
Две капки щастие - аз и ти!
Различни като слънцето и луната. ...
Две капки щастие блещукат в свят суров.
Една вселена, милярди хора и звезди.
Две капки щастие - аз и ти!
Различни като слънцето и луната. ...
744
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
