БЕЗ АДРЕС

Години пращах вятъра с поръка -
да те намери в света огромен.
Години се разкъсвах аз от мъка,
че няма с теб да имам даже спомен...

Минавах на червено светофарите,
заслушана във тихите капчуци.
Оглеждах се за теб по тротоарите.
Гласа ти търсех сред милиони звуци...

Къде ли си? Не спирах да гадая.
Кодиран бе ликът ти в сложни ребуси,
но вярвах си, че ще те разпозная -
по влюбения тропот на сърцето си...

И вярвам, вярвам още, че те има!
Но в чакането си се уморих...
Навярно даже с теб ще се размина
и ще останеш само в този стих.

Последна строфа слагам тъжно днес.
В писмо до теб, с две думи: „Намери ме!”
По вятъра го пращам без адрес.
Дори не зная как е твоето име...

И може би ще срещнеш някой ден
мечтите ми, към тебе полетели...
Дано тогава видиш теб - във мен,
и да ни стоплят чувства закъснели!

Павлина Соколова