Не те разбирам.Може да не мога.

Не всеки е роден да разбира някой.

Присламчваш  се към мен като дрога

и като от дрога пак от мене бягаш.

Обичам те! Кажи ми как да кажа,

кажи ми как пред всички да призная?!

Не даваш изход,аз сама не мога,

а иска ти се да ме опознаеш.

От всичко да избягам ако мога,

от чувствата си, а и от тъгата.

Защо ми е? А мога ли за Бога?!

Да живея с разума и без душата?!

Страхът ти. Знаеш ли ще те погуби,

дори и да не съм аз,а "тя " жената.

Заради него много ще загубиш.

Не слушай разума,а слушай си душата!

Обичам те! Това е. Няма друго.

Но при тебе друго нещо побеждава.

И с риск да бъда даже малко груба.

Съдбата на страхливци не прощава!

Обичам те! Е вече ти го казах.

Каквото е такова. Нека дойде.

От болката и да се пазех.

Разбрах,че няма смисъл и не може.

Сега е твоят ред,аз бях до тука,

бях ясна,може би и не за всеки.

Прости ми,не не мога да съм друга!

Ти би ли искал без аромат да имаш цвете?!