Без аромат...
Не те разбирам.Може да не мога.
Не всеки е роден да разбира някой.
Присламчваш се към мен като дрога
и като от дрога пак от мене бягаш.
Обичам те! Кажи ми как да кажа,
кажи ми как пред всички да призная?!
Не даваш изход,аз сама не мога,
а иска ти се да ме опознаеш.
От всичко да избягам ако мога,
от чувствата си, а и от тъгата.
Защо ми е? А мога ли за Бога?!
Да живея с разума и без душата?!
Страхът ти. Знаеш ли ще те погуби,
дори и да не съм аз,а "тя " жената.
Заради него много ще загубиш.
Не слушай разума,а слушай си душата!
Обичам те! Това е. Няма друго.
Но при тебе друго нещо побеждава.
И с риск да бъда даже малко груба.
Съдбата на страхливци не прощава!
Обичам те! Е вече ти го казах.
Каквото е такова. Нека дойде.
От болката и да се пазех.
Разбрах,че няма смисъл и не може.
Сега е твоят ред,аз бях до тука,
бях ясна,може би и не за всеки.
Прости ми,не не мога да съм друга!
Ти би ли искал без аромат да имаш цвете?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Цонева Всички права запазени
