Без аромат...
Не те разбирам.Може да не мога.
Не всеки е роден да разбира някой.
Присламчваш се към мен като дрога
и като от дрога пак от мене бягаш.
Обичам те! Кажи ми как да кажа,
кажи ми как пред всички да призная?!
Не даваш изход,аз сама не мога,
а иска ти се да ме опознаеш.
От всичко да избягам ако мога,
от чувствата си, а и от тъгата.
Защо ми е? А мога ли за Бога?!
Да живея с разума и без душата?!
Страхът ти. Знаеш ли ще те погуби,
дори и да не съм аз,а "тя " жената.
Заради него много ще загубиш.
Не слушай разума,а слушай си душата!
Обичам те! Това е. Няма друго.
Но при тебе друго нещо побеждава.
И с риск да бъда даже малко груба.
Съдбата на страхливци не прощава!
Обичам те! Е вече ти го казах.
Каквото е такова. Нека дойде.
От болката и да се пазех.
Разбрах,че няма смисъл и не може.
Сега е твоят ред,аз бях до тука,
бях ясна,може би и не за всеки.
Прости ми,не не мога да съм друга!
Ти би ли искал без аромат да имаш цвете?!
© Теодора Цонева All rights reserved.
