25.08.2009 г., 21:50

Без броня

2.2K 2 31

Нямах нищичко -
          от теб да ме предпази.
Нито болка,
      зад която да се скрия.
Нито гняв,
   за да успея да те мразя.
Даже повод за война -
            да те убия.
А си вярвах,
        че ще стигна до предела
на порочната ти
       тъмна половина,   
но нелепата ми склонност
            да съм смела
ми напомни,
         че съм страшно уязвима
и разтворих се -
            открита, като рана.
Беззащитна,
           наболяваща и гола.
Суетата ми за мъничко остана,
но се спусна
               като капчица
                                   надолу
и се смеси
     с недостатъци и грешки.
Поразмекна се под мен
            и се окалях,
а очите ти
   ми паднаха на плещите.
Нажежиха ме до смърт...
                                 и ме запалиха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нямам думи....Поздравления! Ти си най-добрата!
  • Признавам че толкова сложно не мога да мисля и да се изразявам, Пъкълбери. Аз си помислих: ако някой е напомнил на лирическата, че "е страшно уязвима", какво би трябвало да направи тя? Тя би трябвало да се затвори като в мида! Да стане крайно предпазлива, да се опита да се защити. А какво прави тя? Тя "се разтваря като открита рана",появява се беззащитна и гола /предполага се че при такава заплаха повече от всичко голотата я прави уязвима/. Пък и от векове си се знае, че безразсъдната смелост нищо не ни напомня, тя не мисли, не внимава, прави ни уязвими. Такава е за мене логиката. Но авторът винаги има право; той може да е вложил нещо друго.
  • Браво, Ели!!!
  • Много ми хареса. Само това:"но нелепата ми склонност да съм смела/
    ми напомни,че съм страшно уязвима" според мене би трябвало да е:
    "но нелепата ми склонност да съм смела/ МЕ НАПРАВИ страшно уязвима". Само "напомняне" е много по-малко значещо.
  • С Еми съм...Липсваш!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...