Aug 25, 2009, 9:50 PM

Без броня

Poetry » Other

2.2K 2 31

Нямах нищичко -
          от теб да ме предпази.
Нито болка,
      зад която да се скрия.
Нито гняв,
   за да успея да те мразя.
Даже повод за война -
            да те убия.
А си вярвах,
        че ще стигна до предела
на порочната ти
       тъмна половина,
но нелепата ми склонност
            да съм смела
ми напомни,
         че съм страшно уязвима
и разтворих се -
            открита, като рана.
Беззащитна,
           наболяваща и гола.
Суетата ми за мъничко остана,
но се спусна
               като капчица
                                   надолу
и се смеси
     с недостатъци и грешки.
Поразмекна се под мен
            и се окалях,
а очите ти
   ми паднаха на плещите.
Нажежиха ме до смърт...
                                 и ме запалиха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

skorpion (Ирена Гетова)

Нямам думи....Поздравления! Ти си най-добрата!

2010-12-26T17:18:54+02:00
Ангар (Ангел Чортов)

Признавам че толкова сложно не мога да мисля и да се изразявам, Пъкълбери. Аз си помислих: ако някой е напомнил на лирическата, че "е страшно уязвима", какво би трябвало да направи тя? Тя би трябвало да се затвори като в мида! Да стане крайно предпазлива, да се опита да се защити. А какво прави тя? Тя "се разтваря като открита рана",появява се беззащитна и гола /предполага се че при такава заплаха повече от всичко голотата я прави уязвима/. Пък и от векове си се знае, че безразсъдната смелост нищо не ни напомня, тя не мисли, не внимава, прави ни уязвими. Такава е за мене логиката. Но авторът винаги има право; той може да е вложил нещо друго.

2010-05-05T15:42:05+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Браво, Ели!!!

2010-05-05T13:06:26+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

Много ми хареса. Само това:"но нелепата ми склонност да съм смела/
ми напомни,че съм страшно уязвима" според мене би трябвало да е:
"но нелепата ми склонност да съм смела/ МЕ НАПРАВИ страшно уязвима". Само "напомняне" е много по-малко значещо.

2010-05-05T12:40:13+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

С Еми съм...Липсваш!

2010-05-04T23:53:44+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0