Aug 25, 2009, 9:50 PM

Без броня 

  Poetry » Other
1768 2 31

Нямах нищичко -
          от теб да ме предпази.
Нито болка,
      зад която да се скрия.
Нито гняв,
   за да успея да те мразя.
Даже повод за война -
            да те убия.
А си вярвах,
        че ще стигна до предела
на порочната ти
       тъмна половина,   
но нелепата ми склонност
            да съм смела
ми напомни,
         че съм страшно уязвима
и разтворих се -
            открита, като рана.
Беззащитна,
           наболяваща и гола.
Суетата ми за мъничко остана,
но се спусна
               като капчица
                                   надолу
и се смеси
     с недостатъци и грешки.
Поразмекна се под мен
            и се окалях,
а очите ти
   ми паднаха на плещите.
Нажежиха ме до смърт...
                                 и ме запалиха.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??