Aug 25, 2009, 9:50 PM

Без броня

Poetry » Other

2.2K 2 31

Нямах нищичко -
          от теб да ме предпази.
Нито болка,
      зад която да се скрия.
Нито гняв,
   за да успея да те мразя.
Даже повод за война -
            да те убия.
А си вярвах,
        че ще стигна до предела
на порочната ти
       тъмна половина,
но нелепата ми склонност
            да съм смела
ми напомни,
         че съм страшно уязвима
и разтворих се -
            открита, като рана.
Беззащитна,
           наболяваща и гола.
Суетата ми за мъничко остана,
но се спусна
               като капчица
                                   надолу
и се смеси
     с недостатъци и грешки.
Поразмекна се под мен
            и се окалях,
а очите ти
   ми паднаха на плещите.
Нажежиха ме до смърт...
                                 и ме запалиха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

skorpion (Ирена Гетова)

Нямам думи....Поздравления! Ти си най-добрата!

2010-12-26T17:18:54+02:00
Ангар (Ангел Чортов)

Признавам че толкова сложно не мога да мисля и да се изразявам, Пъкълбери. Аз си помислих: ако някой е напомнил на лирическата, че "е страшно уязвима", какво би трябвало да направи тя? Тя би трябвало да се затвори като в мида! Да стане крайно предпазлива, да се опита да се защити. А какво прави тя? Тя "се разтваря като открита рана",появява се беззащитна и гола /предполага се че при такава заплаха повече от всичко голотата я прави уязвима/. Пък и от векове си се знае, че безразсъдната смелост нищо не ни напомня, тя не мисли, не внимава, прави ни уязвими. Такава е за мене логиката. Но авторът винаги има право; той може да е вложил нещо друго.

2010-05-05T15:42:05+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Браво, Ели!!!

2010-05-05T13:06:26+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

Много ми хареса. Само това:"но нелепата ми склонност да съм смела/
ми напомни,че съм страшно уязвима" според мене би трябвало да е:
"но нелепата ми склонност да съм смела/ МЕ НАПРАВИ страшно уязвима". Само "напомняне" е много по-малко значещо.

2010-05-05T12:40:13+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

С Еми съм...Липсваш!

2010-05-04T23:53:44+03:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0