Без цензура

                    или  ОТКРОВЕНО КАЗАНО

              В пламъци гори забравеният залез,

                     запален от надеждата позната.

              Съблича се светът

                     в гротескна голота,

              презрял отдавна

                     своите одежди –

              романтични.

                    Светът,

              живял при мъдростта

                    на истинската болка,

              при преходния миг

                    и времето,

              заключило се в дати,

                   неприлично с любовта,

             която се лекува

                   с евтина омраза при деня.

            Денят е изморен

                   и тъпче се самотен

           с безнадежност,

                 забравил как влюбено

           поглеждал е зората –

                дано роди поне

          една илюзия за вечност.

               Сутринта,

          останал без тъгата,

               закусва със салата и бекон,

          изхвърлил е менюто

              на превзетата реалност.

         Историята стене омерзена

              от своята безличност и баналност.

         Човечеството бяга от смъртта,

               превърнала се в майка,

        опасала е с бомби

               святостта на своята утроба,

        където раснат метастази

              на скръбта и лудостта.

       Заключен пес вие

              в празния строеж отсреща.

       Единствен той говори с битието –

              за СВОБОДАТА.

       А кой ще му отключи на хлапето?

              Усмихната смъртта

       или пък бъднината?

             Отговорът крие същината,

       а наоколо подрямват си нещата

             от живота беден.

        Лятото е победилата надежда

            и жари с жарката жарава под краката

         на прогонените нестинари.

            Крадецът Прометей

         отново дал е огън...

            А съдбата?

        Дано!

                Остане

        някоя усмивка по лицата,

              в света – красив на чудесата.