29 jun 2017, 20:56

Без цензура

986 0 0

 

 

 

                

                    или  ОТКРОВЕНО КАЗАНО

 

 

      

              В пламъци гори забравеният залез,

                     запален от надеждата позната.

              Съблича се светът

                     в гротескна голота,

              презрял отдавна

                     своите одежди –

              романтични.

                    Светът,

              живял при мъдростта

                    на истинската болка,

              при преходния миг

                    и времето,

              заключило се в дати,

                   неприлично с любовта,

             която се лекува

                   с евтина омраза при деня.

            Денят е изморен

                   и тъпче се самотен

           с безнадежност,

                 забравил как влюбено

           поглеждал е зората –

                дано роди поне

          една илюзия за вечност.

               Сутринта,

          останал без тъгата,

               закусва със салата и бекон,

          изхвърлил е менюто

              на превзетата реалност.

         Историята стене омерзена

              от своята безличност и баналност.

         Човечеството бяга от смъртта,

               превърнала се в майка,

        опасала е с бомби

               святостта на своята утроба,

        където раснат метастази

              на скръбта и лудостта.

       Заключен пес вие

              в празния строеж отсреща.

       Единствен той говори с битието –

              за СВОБОДАТА.

       А кой ще му отключи на хлапето?

              Усмихната смъртта

       или пък бъднината?

             Отговорът крие същината,

       а наоколо подрямват си нещата

             от живота беден.

        Лятото е победилата надежда

            и жари с жарката жарава под краката

         на прогонените нестинари.

            Крадецът Прометей

         отново дал е огън...

            А съдбата?

        Дано!

                Остане

        някоя усмивка по лицата,

              в света – красив на чудесата.

 

          

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...