Без делник
В полумрака заслепяващ на кризата,
в бързината влечаща на делника,
поомачкахме ръбовете на ризата
на онзи, познат наш, безделника.
Който преди толкова много години
безработен, угрижен се шляеше,
но видя в твойте и мойте кафяви маслини
една служба, на него прилягаща.
И ни водеше за ръка по кафетата,
и звезди даже денем довличаше,
и ни криеше през нощта по кьошетата,
и ни караше лудо да се обичаме.
Позабравихме тогава за делници,
всеки ден беше празник! Амин!
В календара на нашите дневници
всяка дата бе Свети Валентин!
Оглушал е, не вижда, май остарява,
ще му изгладя риза и нов панталон,
ще се грижим за него, какво да се прави...
и благодарни ще му направим поклон!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люсил Всички права запазени
Благодаря! Написах това стихотворение на един дъх. Радвам се, че съм била разбрана правилно.
