10 февр. 2010 г., 13:29

Без делник 

  Поэзия
536 0 2

В полумрака заслепяващ на кризата,

в бързината влечаща на делника,

поомачкахме ръбовете на ризата

на онзи, познат наш, безделника.

Който преди толкова много години

безработен, угрижен се шляеше,

но видя в твойте и мойте кафяви маслини

една служба, на него прилягаща.

И ни водеше за ръка по кафетата,

и звезди даже денем довличаше,

и ни криеше през нощта по кьошетата,

и ни караше лудо да се обичаме.

Позабравихме тогава за делници,

всеки ден беше празник! Амин!

В календара на нашите дневници

всяка дата бе Свети Валентин!

Оглушал е, не вижда, май остарява,

ще му изгладя риза и нов панталон,

ще се грижим за него, какво да се прави...

и благодарни ще му направим поклон!

© Люсил Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря! Написах това стихотворение на един дъх. Радвам се, че съм била разбрана правилно.
  • Честит Свети Валентин! Много оригинална делнична трактовка на темата за безделника. Много цветно... и леко бодливо!
Предложения
: ??:??