Без дом
Изгубих се и плача, и търся топлина,
и бродя, и се моля за малко светлина.
А пътища се вият, приканват ме, зоват
и всеки обещава и нежност, и уют.
Ах, искам, колко искам да мога ей сега
да тръгна пак обратно по пътя за дома.
Уверена да крача по утъпкания път,
да ме помилва с топла ласка моя роден кът,
да ме посрещне с тиха радост, утеха да даде,
да приюти и стопли изстрадало сърце. ..
Но плаха съм, застинала на тъмен кръстопът,
във мрака не откривам бленувания път.
И взирам се напразно, и търся светлина,
и бродя без надежда сред всичката тъма..
и бродя, и се моля за малко светлина.
А пътища се вият, приканват ме, зоват
и всеки обещава и нежност, и уют.
Ах, искам, колко искам да мога ей сега
да тръгна пак обратно по пътя за дома.
Уверена да крача по утъпкания път,
да ме помилва с топла ласка моя роден кът,
да ме посрещне с тиха радост, утеха да даде,
да приюти и стопли изстрадало сърце. ..
Но плаха съм, застинала на тъмен кръстопът,
във мрака не откривам бленувания път.
И взирам се напразно, и търся светлина,
и бродя без надежда сред всичката тъма..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весенце Всички права запазени
