Feb 12, 2005, 1:00 AM

Без дом

  Poetry
1.5K 0 2
Изгубих се и плача, и търся топлина,
и бродя, и се моля за малко светлина.
А пътища се вият, приканват ме, зоват
и всеки обещава и нежност, и уют.
Ах, искам, колко искам да мога ей сега
да тръгна пак обратно по пътя за дома.
Уверена да крача по утъпкания път,
да ме помилва с топла ласка моя роден кът,
да ме посрещне с тиха радост, утеха да даде,
да приюти и стопли изстрадало сърце. ..
Но плаха съм, застинала на тъмен кръстопът,
във мрака не откривам бленувания път.
И взирам се напразно, и търся светлина,
и бродя без надежда сред всичката тъма..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весенце All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...