Воркосиган (Светослав Николов)
63 97
31.05.2008 г., 16:14 ч.

Без Думи 

  Поезия
1041 0 4
Дълго гледах през прозореца
как хлъзгавият изгрев ми мълчи.
Изпуших няколко цигари,
обличах слънцето си в дим.

Утрото се стече някак кухо
по огледалната повърхност на земята.
Остриета-кънки злобно се забиха
във липсващото слово на поета.

Стъклените думи, разбити на парчета,
Крехки бяха, молещи... за прошка, за утеха.
За някой, в който влюбени гордо да съществуват
и на листи отпечатани запомнени да бъдат.

Животът бързо тичаше, а думите растяха
при лекичко примигване във ежедневен тласък.
Лицата си изгубиха, желанието повехна,
във пясък се превърнаха и тихичко изчезнаха...

© Светослав Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??