Без Думи
Дълго гледах през прозореца
как хлъзгавият изгрев ми мълчи.
Изпуших няколко цигари,
обличах слънцето си в дим.
Утрото се стече някак кухо
по огледалната повърхност на земята.
Остриета-кънки злобно се забиха
във липсващото слово на поета.
Стъклените думи, разбити на парчета,
Крехки бяха, молещи... за прошка, за утеха.
За някой, в който влюбени гордо да съществуват
и на листи отпечатани запомнени да бъдат.
Животът бързо тичаше, а думите растяха
при лекичко примигване във ежедневен тласък.
Лицата си изгубиха, желанието повехна,
във пясък се превърнаха и тихичко изчезнаха...
как хлъзгавият изгрев ми мълчи.
Изпуших няколко цигари,
обличах слънцето си в дим.
Утрото се стече някак кухо
по огледалната повърхност на земята.
Остриета-кънки злобно се забиха
във липсващото слово на поета.
Стъклените думи, разбити на парчета,
Крехки бяха, молещи... за прошка, за утеха.
За някой, в който влюбени гордо да съществуват
и на листи отпечатани запомнени да бъдат.
Животът бързо тичаше, а думите растяха
при лекичко примигване във ежедневен тласък.
Лицата си изгубиха, желанието повехна,
във пясък се превърнаха и тихичко изчезнаха...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светослав Николов Todos los derechos reservados
Поздравления!!!
