elenabili (Елена Биларева)
297 2389
31.03.2014 г., 23:22 ч.

Без думи 

  Поезия » Философска
695 0 7

Кой забрави да върже звънци на неделите,

през които се връщахме с нови разпятия?

Ние дърпахме мисли недоносено – бели,

за да можем да светим, но извиквахме свлачища.

 

Кой измерваше пулса, честотата на дишане,

щом прескачахме спомени като парещи ръжени?

Във неделите газим сърдечната киша

и претапяме истини. И се лъжем. И лъжем.

 

През безкрайното, душещо време говорим.

Убедително слепи, пародийни и лъскави.

Няма кой да ни чуе. Тишината се моли

да спечели минута без въже на врата си.

 

Кой посмя да не върже звънци на неделите?

Как да знаем тогава, че не сме се загубили?

Ние сам сами идваме. После сам-сами стреляме.

И се губим до никой в тишината на думите.

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бурни аплодисменти от мен Ели. Прекрасно е!
  • Поздравления!
  • Отново вълнуващ стих!С удоволствие прочетох!Чудесна си!
  • Хубаво!!Оценявам го!Поздравление!
    Хубав ден- първи април!!
  • Великолепно! Много, ама много харесах!
  • Богат стих на оригинални хрумки! Хареса ми "бездумието" ти!
    "Това са само думи, но думите са всичко което имам..."
    Bee Gees
  • "Кой посмя да не върже звънци на неделите?
    Как да знаем тогава, че не сме се загубили?"

    Изгубихме душите и сърцата си
    неделите изгубиха звънчетата,
    а празникът изгуби аромата си
    там някъде сред дебрите на делника...

    Ръкопляскам, Елена!
Предложения
: ??:??