бялатишина
141 124
14.01.2018 г., 14:38 ч.

Без думи 

  Поезия » Любовна
443 5 6

Ела подобно сняг, лъчисто бял.
По дланите ми нежно се стопявай.
След този ред избирам да мълча. 
И другият на тебе го оставям.

 

Не искам аз пореден монолог, 
в очите ти галактики извират. 
Ела по вятъра на автостоп. 

През тухлите надолу по комина. 

 

И в миг, изящен като леден цвят, 
от срещата взаимно ще се топлим.
Аз знам, че вече тръгнал си насам. 
Вратата вече чака да потропаш. 

 

А другото ще си го измълчим,
загърнати със тиха споделеност.
Душата ти на капки дъжд вали 
по моята разтупкана вселена. 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??