Ела подобно сняг, лъчисто бял.
По дланите ми нежно се стопявай.
След този ред избирам да мълча.
И другият на тебе го оставям.
Не искам аз пореден монолог,
в очите ти галактики извират.
Ела по вятъра на автостоп.
През тухлите надолу по комина.
И в миг, изящен като леден цвят,
от срещата взаимно ще се топлим.
Аз знам, че вече тръгнал си насам.
Вратата вече чака да потропаш. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up