Без думи
Ела подобно сняг, лъчисто бял.
По дланите ми нежно се стопявай.
След този ред избирам да мълча.
И другият на тебе го оставям.
Не искам аз пореден монолог,
в очите ти галактики извират.
Ела по вятъра на автостоп.
През тухлите надолу по комина.
И в миг, изящен като леден цвят,
от срещата взаимно ще се топлим.
Аз знам, че вече тръгнал си насам.
Вратата вече чака да потропаш.
А другото ще си го измълчим,
загърнати със тиха споделеност.
Душата ти на капки дъжд вали
по моята разтупкана вселена.
