7.01.2016 г., 10:43

Без думи, без последствия

572 0 0

Глава ми на гърдите ти
усещаща сърцето ти,
очи ми във очите ти,
ръце ми по лицето ти.
На глътки въздух мерени
в коси ми пръсти вплетени
и тръпки недоверени
от нежност в страх усетени.
По кожата - мълчание,
настръхващ безпорядък,
душа - без обещание
и тайни до припадък.
Въздишки мъжки, стържещи
от слабост в сила пазена
и мисли, дълго пържещи
една идея мразена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Калинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...