Мъка
532
0
0
За теб аз мечтая, за роза,
но туй остана само идеал,
че светът е тъмен, грозен,
страдание що е съм разбрал...
Не мога да върна времето,
затуй потиснат съм и сам,
тежи ми на сърце бремето
да е в руини неговият храм!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
