17.02.2013 г., 19:27

Без дъх

888 0 0

Изгубих своя сън, нощта превърнах в драма.

Животът ми взриви се като стар вулкан.

И сякаш всеки ден с куршуми от засада

една любов се ражда и умира в мен.

 

Душата ми крещи, сърцето се вълнува.

Останало без вяра всичко в мен гори.

Един последен танц, една последна дума,

танцува обич нежна в твоите две очи.

 

Не виждам светлина, когато теб те няма.

Безпътен си остава моят лош късмет.

Една любов без дъх, тя още се надява,

пред чувствата ни чака само мен и теб.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...