17.02.2013 г., 19:27 ч.

Без дъх 

  Поезия » Любовна
662 0 0

Изгубих своя сън, нощта превърнах в драма.

Животът ми взриви се като стар вулкан.

И сякаш всеки ден с куршуми от засада

една любов се ражда и умира в мен.

 

Душата ми крещи, сърцето се вълнува.

Останало без вяра всичко в мен гори.

Един последен танц, една последна дума,

танцува обич нежна в твоите две очи.

 

Не виждам светлина, когато теб те няма.

Безпътен си остава моят лош късмет.

Една любов без дъх, тя още се надява,

пред чувствата ни чака само мен и теб.

 

 

 

© Валентин Ангелов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??