17 февр. 2013 г., 19:27

Без дъх

886 0 0

Изгубих своя сън, нощта превърнах в драма.

Животът ми взриви се като стар вулкан.

И сякаш всеки ден с куршуми от засада

една любов се ражда и умира в мен.

 

Душата ми крещи, сърцето се вълнува.

Останало без вяра всичко в мен гори.

Един последен танц, една последна дума,

танцува обич нежна в твоите две очи.

 

Не виждам светлина, когато теб те няма.

Безпътен си остава моят лош късмет.

Една любов без дъх, тя още се надява,

пред чувствата ни чака само мен и теб.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...