Без дъх
1.1K
0
0
Усмивка ли бе да я опиша,
или кичура коса,
за който стих да напиша,
точно за това.
Как бавно се свлича,
докосвайки устните твои,
сякаш с милувка съблича
мечтите, които са мои.
Дъх ще поема
до твойта уста.
Любовта ти ще взема,
дори да умра.
Ще дадеш я със страст,
задъхана... без дъх,
и не ще да имаш власт
над тоз любовен връх.
С. Александров
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сергей Александров Abi G Всички права запазени
