Без илюзии
За среща никога не закъснява,
макар на работа до късно да седи,
не вдига шум, въпроси не задава,
децата не прибира... Просто няма.
Потраква с токчета, все бърза. Закъде ли?
На спирката присяда за цигара.
Неонът в тъмното студено свети
и бави се по правило трамваят.
Тя никога вечеря не приготвя,
по празниците никого не чака.
Прелиства си тефтера със задачи
под звуците на Лунната соната.
А сутринта отново се облича
във своето дълбоко отрицание.
Тя - Другата умее да обича,
без рози, без илюзии за щастие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
