Без... име
(Сонет)
Защо ли всичко виждаш и всичко усещаш,
към мен щом погледнеш и предусещаш,
че аз се боря със свян и смущение,
пристига за мене свято вълнение?!
Защо ли от много километри дори,
разпознаваш какво мен отвътре гори
и сякаш тази моя душа разсъбличаш,
тръпна и не вярвам, че така ме привличаш?...
Защо ли изобщо с мен се разпиляваш?
Аз зная, аз вярвам, а ти се надяваш...
За мене си ти светло упование,
което прогонва всяко страдание.
И нека да казват, че аз съм без име:
- Помолих те само това - обикни ме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
