Oct 14, 2008, 12:24 PM

Без... име 

  Poetry » Love
498 0 4

(Сонет)

 

Защо ли всичко виждаш и всичко усещаш,
към мен щом погледнеш и предусещаш,
че аз се боря със свян и смущение,
пристига за мене свято вълнение?!

Защо ли от много километри дори,
разпознаваш какво мен отвътре гори
и сякаш тази моя душа разсъбличаш,
тръпна и не вярвам, че така ме привличаш?...

Защо ли изобщо с мен се разпиляваш?
Аз зная, аз вярвам, а ти се надяваш...
За мене си ти светло упование,
което прогонва всяко страдание.

И нека да казват, че аз съм без име:
- Помолих те само това - обикни ме!

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??