Без име
Планираш ден след ден бъдеще прекрасно,
а тънеш, ден след ден, в мизерия ужасна,
искаш да постигнеш нещо, но ти
до гуша си затънал в своите мечти.
Опитваш ли да изплуваш от тази кал,
искаш ли вече да не си на този хал,
пътят е един и той е като цар,
да станеш ти на живота си господар.
Имаше време когато беше сам,
имаше време когато беше там,
където поискаш, където и да е,
където бе щастливо твоето сърце.
Годините минаваха ден след ден,
бореше се ти за теб и за мен,
аз съм твоето сърце и сега те зова,
не спирай да се бориш и живей за мига.
Защото вчера вече мина,
утре е просто един сън,
със мен ела сега,
със мен излез на вън.
Вчера вече мина,
със мен сега бъди,
защото утре е ден,
който може и да не се състои.
Вчера си замина просто разбери,
утре няма да ги има твоите мечти,
живей сега дори да боли
няма утре, разбери.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Попов Всички права запазени
Тогава се вкопчваш в утре.