21.05.2015 г., 20:45 ч.  

Без име 

  Поезия » Друга
339 0 2

Планираш ден след ден бъдеще прекрасно,

а тънеш, ден след ден, в мизерия ужасна,

искаш да постигнеш нещо, но ти

до гуша си затънал в своите мечти.


Опитваш ли да изплуваш от тази кал,

искаш ли вече да не си на този хал,

пътят е един и той е като цар,

да станеш ти на живота си господар.


Имаше време когато беше сам,

имаше време когато беше там,

където поискаш, където и да е,

 

където бе щастливо твоето сърце.


Годините минаваха ден след ден,

бореше се ти за теб и за мен,

аз съм твоето сърце и сега те зова,

не спирай да се бориш и живей за мига.


Защото вчера вече мина,

утре е просто един сън,

със мен ела сега,

със мен излез на вън.


Вчера вече мина,

със мен сега бъди,

защото утре е ден,

който може и да не се състои.


Вчера си замина просто разбери,

утре няма да ги има твоите мечти,

живей сега дори да боли

няма утре, разбери.

© Димитър Попов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Незнам какво да кажа аз не съм писал толкова запетаи,но както и да е.
  • Между другото, просто всеки ред завършва със запетая или точка в този текст.

    Първите два реда ме кефят.
    "няма утре, разбери." - така е. Докато не проимаш деца. Тогава се вкопчваш в утре.
Предложения
: ??:??