Без име
Планираш ден след ден бъдеще прекрасно,
а тънеш, ден след ден, в мизерия ужасна,
искаш да постигнеш нещо, но ти
до гуша си затънал в своите мечти.
Опитваш ли да изплуваш от тази кал,
искаш ли вече да не си на този хал,
пътят е един и той е като цар,
да станеш ти на живота си господар.
Имаше време когато беше сам,
имаше време когато беше там,
където поискаш, където и да е,
където бе щастливо твоето сърце.
Годините минаваха ден след ден,
бореше се ти за теб и за мен,
аз съм твоето сърце и сега те зова,
не спирай да се бориш и живей за мига.
Защото вчера вече мина,
утре е просто един сън,
със мен ела сега,
със мен излез на вън.
Вчера вече мина,
със мен сега бъди,
защото утре е ден,
който може и да не се състои.
Вчера си замина просто разбери,
утре няма да ги има твоите мечти,
живей сега дори да боли
няма утре, разбери.
© Димитър Попов All rights reserved.
Тогава се вкопчваш в утре.