Бели призраци, облачни клетки,
престояли извори, блатни тъга,
ако имахте мойто търпение пусто,
то не бихте изляли капка дъжд досега.
Бихте плели, разплитали в прежда дъждите,
неотприщен порой или тежка мъгла,
а пък хората свикнали с пустите улици,
не биха немели райска дъга.
И трептя, и търпя, и пустея, и спя,
а пък сухото слънце изгаря,
за да срещне в безплоден новия ден
хорските двери на Рая.