Без име
Бели призраци, облачни клетки,
престояли извори, блатни тъга,
ако имахте мойто търпение пусто,
то не бихте изляли капка дъжд досега.
Бихте плели, разплитали в прежда дъждите,
неотприщен порой или тежка мъгла,
а пък хората свикнали с пустите улици,
не биха немели райска дъга.
И трептя, и търпя, и пустея, и спя,
а пък сухото слънце изгаря,
за да срещне в безплоден новия ден
хорските двери на Рая.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велина Караиванова Все права защищены
, защото и тя носи своята магия и значение, а не гони благозвучност. Стихът се изсипва от мен именно с използваните инакомислия и ако тръгна да го превеждам, ще загубя и малкото, което притежавам към момента – поетичен поглед към нещата. Както се казва – толкова си можем
