Jun 7, 2020, 5:38 PM

Без име

  Poetry
905 2 4

Бели призраци, облачни клетки,

престояли извори, блатни тъга,

ако имахте мойто търпение пусто,

то не бихте изляли капка дъжд досега.

 

Бихте плели, разплитали в прежда дъждите,

неотприщен порой или тежка мъгла,

а пък хората свикнали с пустите улици,

не биха немели райска дъга.

 

И трептя, и търпя, и пустея, и спя,

а пък сухото слънце изгаря,

за да срещне в безплоден новия ден

хорските двери на Рая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велина Караиванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Иринакис (Ирина Колева), за точните и ясни забележки. Не ми се лишава и от литературната конверсия, която определих като похват, благодарение на Майстора, защото и тя носи своята магия и значение, а не гони благозвучност. Стихът се изсипва от мен именно с използваните инакомислия и ако тръгна да го превеждам, ще загубя и малкото, което притежавам към момента – поетичен поглед към нещата. Както се казва – толкова си можем. Благодаря ви Искра, Ирен и Георги, че прочетохте и изказахте мнение!
  • Приятно като смисъл и звучене. Но... Речникът..
    А за дъждите... Че с какво е по-зле от ваканцуване, страхуване, входиране...
  • Мнението ми е същото, като на Ирина. Аз лично не мога да възприема и тази "странна" форма "дъждите" ...
  • Не ми бяга смисълът. В смисъл, хубаво е.
    Но на няколко места ми се губи.
    " Престояли извори, блатни тъга". Запетаите са особено нещо и аз самата не ги владея, но тук, ако изместиш с една дума напред и стане "престояли извори блатни, тъга" картината се вижда ясно. Ако пък тъгата е блатна, значи "блатна тъга "
    В последния стих "за да срещне в безплоден". Не може ли да го срещне в безплодие?
    Или за да срещне безплоден новия ден пред дверите хорски на Рая...
    Казвам ти мнението си на безспристрастен читател. Много спъват тези неща и почти отказват от четене.
    Ако е само, за да се спази мелодията, не е добре.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...