Jun 7, 2020, 5:38 PM
Без име
Бели призраци, облачни клетки,
престояли извори, блатни тъга,
ако имахте мойто търпение пусто,
то не бихте изляли капка дъжд досега.
Бихте плели, разплитали в прежда дъждите,
неотприщен порой или тежка мъгла,
а пък хората свикнали с пустите улици,
не биха немели райска дъга.
И трептя, и търпя, и пустея, и спя,
а пък сухото слънце изгаря,
за да срещне в безплоден новия ден
хорските двери на Рая.
© Велина Караиванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ти, Иринакис (Ирина Колева), за точните и ясни забележки. Не ми се лишава и от литературната конверсия, която определих като похват, благодарение на Майстора
, защото и тя носи своята магия и значение, а не гони благозвучност. Стихът се изсипва от мен именно с използваните инакомислия и ако тръгна да го превеждам, ще загубя и малкото, което притежавам към момента – поетичен поглед към нещата. Както се казва – толкова си можем. Благодаря ви Искра, Ирен и Георги, че прочетохте и изказахте мнение! -
Приятно като смисъл и звучене. Но... Речникът..
А за дъждите... Че с какво е по-зле от ваканцуване, страхуване, входиране... -
Мнението ми е същото, като на Ирина. Аз лично не мога да възприема и тази "странна" форма "дъждите" ...
-
Не ми бяга смисълът. В смисъл, хубаво е.
Но на няколко места ми се губи.
" Престояли извори, блатни тъга". Запетаите са особено нещо и аз самата не ги владея, но тук, ако изместиш с една дума напред и стане "престояли извори блатни, тъга" картината се вижда ясно. Ако пък тъгата е блатна, значи "блатна тъга "
В последния стих "за да срещне в безплоден". Не може ли да го срещне в безплодие?
Или за да срещне безплоден новия ден пред дверите хорски на Рая...
Казвам ти мнението си на безспристрастен читател. Много спъват тези неща и почти отказват от четене.
Ако е само, за да се спази мелодията, не е добре.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
