vesselin (Веселин Веселинов)
92 295
26.11.2008 г., 12:06 ч.

Без избор 

  Поезия » Друга
653 0 13
Защо ми напомняш за старото време,
потънало в мене сред купища прах?
Недей го събужда, то кротко си дреме
и само заспало живее без страх.

Обречен да търсиш, в нощта се изгуби
с фалшива усмивка на мрачно лице,
привикнал с мечтата, в която се влюби,
забравил що искаш, по-точно кое.

Илюзии чезнат сред твоето минало,
светът ти се срива и всичко крещи;
ненужно е чувство, отдавна изстинало,
но пак го желаеш и пак те боли.

Днес вече е късно да молиш за прошка,
единствено можеш за миг да се спреш
и сам да решиш, подобно стоножка,
кракът да откъснеш на своя копнеж.

© Веселин Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??