"Без изход"
Когато някой си отиде, а ти не си го спрял,
тогаз боли най-силно, защото виждаш колко шансове си пропилял...
Веднъж когато някой каже Сбогом, ти не можеш да го спреш.
Света обръщаш, плачеш и защо отива си от теб, не можеш да го разбереш!
Когато сам оставаш в този свят суров,
тогава и най-ценното си даваш, за да върнеш пак оназ любов...
Ала всичко мрачно, черно свило се е в твоето сърце!
Сякаш щастие било е за последно и сега изписва се тъга на твоето лице.
Нямаш глас, а ти се иска да крещиш!
Но виждаш, любовта далече е от теб и трябва вече с нея ти да се простиш!
И тогаз сърцето много страда,
иска миналото да се върне,
но усеща как в забравата пропада!!!
... Когато много време мине, а в тебе още тръпва любовта,
тогава ти разбираш, че живял си и живееш с онази болка и тъга...
И вече спира да боли, няма и следа върху лицето от сълзи!
Но няма и усмивка да гори, а хубав, но отминал спомен в душата ти пълзи...
© Валентина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Чудесен стих!А за старите спомени и лексикони...и те са писани от хора като вас.Така че ...Винаги има болка в произведенията и няма хиляди начина тя да се опише.Грозна критика.Поздравявам те Вале
-
чудесен стих
-
Страхотен стих!
-
Браво, Валентина! Прекрасен стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
