3.06.2007 г., 16:42

Без колебание

876 0 2
Без колебание

Защо постъпих аз така?
Защо предадох теб и любовта?
Защо избягах аз от щастието?
Защо отново се върнах към нещастието?
Какво целях?
Защо не спрях?
Защо продължих с таз заблуда и тез лъжи?
Но излъганият не бе ти... а аз!
Себе си лъжех, че не те обичам.
Заблуждавах се, че живея в самота.
Страх ме бе от любовта,
Страх ме бе да не нараниш невинната ми душа.
Но сега вече зная,
Сигурна съм в това:
"Обичам те" да ти кажа
Не се колебая.
Обичам те и ще ти го докажа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...