3.06.2007 г., 16:42

Без колебание

872 0 2
Без колебание

Защо постъпих аз така?
Защо предадох теб и любовта?
Защо избягах аз от щастието?
Защо отново се върнах към нещастието?
Какво целях?
Защо не спрях?
Защо продължих с таз заблуда и тез лъжи?
Но излъганият не бе ти... а аз!
Себе си лъжех, че не те обичам.
Заблуждавах се, че живея в самота.
Страх ме бе от любовта,
Страх ме бе да не нараниш невинната ми душа.
Но сега вече зная,
Сигурна съм в това:
"Обичам те" да ти кажа
Не се колебая.
Обичам те и ще ти го докажа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...