3 jun 2007, 16:42

Без колебание

  Poesía
879 0 2
Без колебание

Защо постъпих аз така?
Защо предадох теб и любовта?
Защо избягах аз от щастието?
Защо отново се върнах към нещастието?
Какво целях?
Защо не спрях?
Защо продължих с таз заблуда и тез лъжи?
Но излъганият не бе ти... а аз!
Себе си лъжех, че не те обичам.
Заблуждавах се, че живея в самота.
Страх ме бе от любовта,
Страх ме бе да не нараниш невинната ми душа.
Но сега вече зная,
Сигурна съм в това:
"Обичам те" да ти кажа
Не се колебая.
Обичам те и ще ти го докажа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...