Без край
Без край
Приказка на вечната тъга.
Ода весела в гората…
На тъжно пеещи цветя.
На бурно духащия вятър.
Това обичате да пишете – хора!
Защо си мислите, че мъката е ваша?
Със зъби стискате и дърпате,
Към себе си я влачите, горката!
Пуснете я да тръгне си – виновна!
Да скита тя сама по своя път.
И усмихнете се на бога,
пък дори на мен, дори веднъж!
И чувствайте вий всичко - безвъзвратно.
Мислете, търсете, живейте дори.
Не борете мъката с лекарство,
дори със уиски или три.
И вярвайте във себе си и в мене.
Вярвайте в доброто в нас.
Защото дявол съм а стена –
от болката на идващия бяс!
Пеня мислите си със надежда.
Сухожилията ми се скъсаха дори.
А аз не спирам да се боря,
до сетен час – със всички сили!
Приказка на вечната тъга.
Ода весела в гората…
На тъжно пеещи цветя.
На бурно духащия вятър.
Това обичате да пишете – хора!
Защо си мислите, че мъката е ваша?
Със зъби стискате и дърпате,
Към себе си я влачите, горката!
Пуснете я да тръгне си – виновна!
Да скита тя сама по своя път.
И усмихнете се на бога,
пък дори на мен, дори веднъж!
И чувствайте вий всичко - безвъзвратно.
Мислете, търсете, живейте дори.
Не борете мъката с лекарство,
дори със уиски или три.
И вярвайте във себе си и в мене.
Вярвайте в доброто в нас.
Защото дявол съм а стена –
от болката на идващия бяс!
Пеня мислите си със надежда.
Сухожилията ми се скъсаха дори.
А аз не спирам да се боря,
до сетен час – със всички сили!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рефицул Всички права запазени
