Jolly_Roger (Рефицул)
58 392
Apr 13, 2008, 9:57 PM

Без край 

  Poetry » Phylosophy
807 0 5
Без край

Приказка на вечната тъга.
Ода весела в гората…
На тъжно пеещи цветя.
На бурно духащия вятър.

Това обичате да пишете – хора!
Защо си мислите, че мъката е ваша?
Със зъби стискате и дърпате,
Към себе си я влачите, горката!

Пуснете я да тръгне си – виновна!
Да скита тя сама по своя път.
И усмихнете се на бога,
пък дори на мен, дори веднъж!

И чувствайте вий всичко - безвъзвратно.
Мислете, търсете, живейте дори.
Не борете мъката с лекарство,
дори със уиски или три.

И вярвайте във себе си и в мене.
Вярвайте в доброто в нас.
Защото дявол съм а стена –
от болката на идващия бяс!

Пеня мислите си със надежда.
Сухожилията ми се скъсаха дори.
А аз не спирам да се боря,
до сетен час – със всички сили!

© Рефицул All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Надеждата е бъдещето, следващият изгрев, надеждата си ти и всеки един на улицата, не че ще бъдем по добри, а че ще разберем първо себе си, после всички други

    А борбата никога не спира ;] напротив, спира, 2 седмици след като те заровят :D
  • И борбата продължава
  • Как коя- вярата в доброто :-D
  • Винаги съм се питала коя ли е надеждата на един дявол със скъсани сухожилия?
  • Да!!!!!!
Random works
: ??:??