Без лице
Влезе с взлом в мойта стая
и обзе всичко тя без срам.
Без да пита, без дори да зная
сърцето ми поиска - не мога да го дам!
Как да дам нещо, което нямам?
Моето сърце аз на него подарих.
"Вземи го цялото, аз ти вярвам"
му казах, а той ме нарани.
А тя облечена е с черни дрехи
и идва, за да всява болка и тъга,
с чужди сълзи своя хляб си меси.
Нейното име е Самота!
Искам да я махна от дома ми,
да не я усещам по мойте ръце.
Да не навлиза нагло в съня ми,
но как да се боря с някой,
който няма лице?
и обзе всичко тя без срам.
Без да пита, без дори да зная
сърцето ми поиска - не мога да го дам!
Как да дам нещо, което нямам?
Моето сърце аз на него подарих.
"Вземи го цялото, аз ти вярвам"
му казах, а той ме нарани.
А тя облечена е с черни дрехи
и идва, за да всява болка и тъга,
с чужди сълзи своя хляб си меси.
Нейното име е Самота!
Искам да я махна от дома ми,
да не я усещам по мойте ръце.
Да не навлиза нагло в съня ми,
но как да се боря с някой,
който няма лице?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванеса Всички права запазени
