Aug 11, 2008, 12:26 AM

Без лице

  Poetry
969 0 12
Влезе с взлом в мойта стая
и обзе всичко тя без срам.
Без да пита, без дори да зная
сърцето ми поиска - не мога да го дам!

Как да дам нещо, което нямам?
Моето сърце аз на него подарих.
"Вземи го цялото, аз ти вярвам"
му казах, а той ме нарани.

А тя облечена е  с черни дрехи
и идва, за да всява болка и тъга,
с чужди сълзи своя хляб си меси.
Нейното име е Самота!

Искам да я махна от дома ми,
да не я усещам по мойте ръце.
Да не навлиза нагло в съня ми,
но как да се боря с някой,
 който няма лице?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванеса All rights reserved.

Comments

Comments

  • При всеки самотата идва на гости но не и позволявай да остане дълго иначе ми хареса
  • много е хубаво страхотна си браво
  • Браво,мила!Много добро изпълнение!
  • мнго добра идея и още по-добро съчетаване на думи за да изразиш тази идея
  • Радвам се,че ти е харесало , Пацо ! Това означава много за мен!Ами какво да ти кажа ... такъв е животът , случва се това на всеки независимо какъв е !

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...