16.11.2010 г., 20:33

Без любов

654 0 7

            На тези, които нараниха любовта

         ---------------------------------------

 

По малко ще умират, 

всеки ден празен

ще усещат,

в студени тръпки

ще се гърчат, като

единак на пълнолуние

ще вият в самота.

Раби на собственото

его, ще проклинат

съдбата си,

а може би и другите,

за кой ли път пореден

не улучили целта

на отмъщението,

ще се обърне пак

към тях

стрелата на злостта,

и пропуснали да

изцерят с доброто

язвата на свойто

същество.

Поредният урок  

ще си получат,

през болката 

погледнали деня

прекрасен и осъзнат,

уви, пропуснат шанс

в любов да бъдат

преродени.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...