16 nov 2010, 20:33

Без любов

  Poesía
656 0 7

            На тези, които нараниха любовта

         ---------------------------------------

 

По малко ще умират, 

всеки ден празен

ще усещат,

в студени тръпки

ще се гърчат, като

единак на пълнолуние

ще вият в самота.

Раби на собственото

его, ще проклинат

съдбата си,

а може би и другите,

за кой ли път пореден

не улучили целта

на отмъщението,

ще се обърне пак

към тях

стрелата на злостта,

и пропуснали да

изцерят с доброто

язвата на свойто

същество.

Поредният урок  

ще си получат,

през болката 

погледнали деня

прекрасен и осъзнат,

уви, пропуснат шанс

в любов да бъдат

преродени.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...