Nov 16, 2010, 8:33 PM

Без любов

  Poetry
650 0 7

            На тези, които нараниха любовта

         ---------------------------------------

 

По малко ще умират, 

всеки ден празен

ще усещат,

в студени тръпки

ще се гърчат, като

единак на пълнолуние

ще вият в самота.

Раби на собственото

его, ще проклинат

съдбата си,

а може би и другите,

за кой ли път пореден

не улучили целта

на отмъщението,

ще се обърне пак

към тях

стрелата на злостта,

и пропуснали да

изцерят с доброто

язвата на свойто

същество.

Поредният урок  

ще си получат,

през болката 

погледнали деня

прекрасен и осъзнат,

уви, пропуснат шанс

в любов да бъдат

преродени.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...