Nov 16, 2010, 8:33 PM

Без любов

  Poetry
657 0 7

            На тези, които нараниха любовта

         ---------------------------------------

 

По малко ще умират, 

всеки ден празен

ще усещат,

в студени тръпки

ще се гърчат, като

единак на пълнолуние

ще вият в самота.

Раби на собственото

его, ще проклинат

съдбата си,

а може би и другите,

за кой ли път пореден

не улучили целта

на отмъщението,

ще се обърне пак

към тях

стрелата на злостта,

и пропуснали да

изцерят с доброто

язвата на свойто

същество.

Поредният урок  

ще си получат,

през болката 

погледнали деня

прекрасен и осъзнат,

уви, пропуснат шанс

в любов да бъдат

преродени.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...