10.12.2006 г., 10:26

Без любов светът е мила, ад

744 0 11

 

 

Мо:

-Окото ти е истинско стъкло,

а с мене нещо сложно става

и питам се в тревогата:”Какво

се срива, пада, не престава?”

 

Лъки:

-Любовта ни Мо, е още здрава

и това добре го осъзнавам,

но сянката на тъпата забрава

мига не дава да го разпознавам.

 

Мо:

-Без любов светът е мила, ад,

напомнящ долнопробния вертеп,

от който всичко е в разпад,

а аз не спирам да съм влюбен в теб.

 

Лъки:

-О, да! Чрез творчеството, Мо, с тебе

и двамата отхвърлихме хомот,

превръщайки го в свидно бебе -

плодът, създал нормалния живот.

 

Мо:

-Не спирам с това да се гордея -

с пътеката нормална, строга,

защото с тебе се родея,

а Озарение да правя мога.

 

Лъки:

-В живота си на теб разчитам -

тъждеството ни не натъжава

и него, драги, предпочитам,

защото любовта ни продължава.

 

Мо:

-Спаси ме ти от тежка дрямка,

когато чувстваше, че си сломена,

издигайки стена пред черна сянка,

че в тъждеството си сгодена.

 

Лъки:

-Съгласна съм, че сянката неверна

на двама ни докрай дотегна,

но няма да допуснем сила черна,

че във младостта ми ме засегна,

 

а с теб, в пътеки причудливи,

създаваме следите безметежни,

достигайки до светове красиви

с емоции тихи, но копнежни.

 

Мо:

-Перото ми сега ти обещава

да пази чувствата велики

и грешки малки да прощава,

разказвайки за нашите прилики.

 

Лъки:

-Но, Мо, понякога и ти грешиш,

макар че бродим в озарение

и ще ти кажа, но ще ми простиш:

обожавам твойто посвещение.

 

Мо:

-Стихът ми, Лъки, те обгръща

чрез свойта точна, мила мяра,

а тя чавечност в любов превръща

и става изворче на вяра.

 

Затуй съм ти безкрайно благодарен -

продукт надежден с теб създавам

и само като солидарен,

приятелството ни признавам.

 

Лъки:

-Не сме ли, драги, горделиви

с посланието ти последно,

че носи ритми то – тръпчиви,

а те изчезват си безследно?

 

Мо:

-Философия чрез стих подавам

и в прагматизма аз се вричам -

твоята подкрепа получавам

и с благодарност туй изричам.

 

Лъки:

-Разбирам, Мо! Кажи тогава,

камбаната за мен ли бие

или реч за всички тука става,

та път такъв да се извие?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Мери!
    Разбирането на прагматизма като хуманен екзистенциализъм ми е голямата грижа. Ето защо, се радвам на коментара ти особено.
    Поздрав!
  • Пак сте безметежни, нежни и лирични,
    но най-важното прагматични!Поздрави!!!
  • Здравей, Кити!
    "Лекота!" Да! Удар в десятката - с една дума си казала всичко.
    Поздрав!
  • Поздрави и на двамата!!! Усеща се лекотата с която пишете!
  • Здравей, Креми!
    Колкото повече се разширява диалогът, в геометрична прогресия нараства боят на въпросите. Права си!
    Поздрав!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...