10 dic 2006, 10:26

Без любов светът е мила, ад

  Poesía
745 0 11

 

 

Мо:

-Окото ти е истинско стъкло,

а с мене нещо сложно става

и питам се в тревогата:”Какво

се срива, пада, не престава?”

 

Лъки:

-Любовта ни Мо, е още здрава

и това добре го осъзнавам,

но сянката на тъпата забрава

мига не дава да го разпознавам.

 

Мо:

-Без любов светът е мила, ад,

напомнящ долнопробния вертеп,

от който всичко е в разпад,

а аз не спирам да съм влюбен в теб.

 

Лъки:

-О, да! Чрез творчеството, Мо, с тебе

и двамата отхвърлихме хомот,

превръщайки го в свидно бебе -

плодът, създал нормалния живот.

 

Мо:

-Не спирам с това да се гордея -

с пътеката нормална, строга,

защото с тебе се родея,

а Озарение да правя мога.

 

Лъки:

-В живота си на теб разчитам -

тъждеството ни не натъжава

и него, драги, предпочитам,

защото любовта ни продължава.

 

Мо:

-Спаси ме ти от тежка дрямка,

когато чувстваше, че си сломена,

издигайки стена пред черна сянка,

че в тъждеството си сгодена.

 

Лъки:

-Съгласна съм, че сянката неверна

на двама ни докрай дотегна,

но няма да допуснем сила черна,

че във младостта ми ме засегна,

 

а с теб, в пътеки причудливи,

създаваме следите безметежни,

достигайки до светове красиви

с емоции тихи, но копнежни.

 

Мо:

-Перото ми сега ти обещава

да пази чувствата велики

и грешки малки да прощава,

разказвайки за нашите прилики.

 

Лъки:

-Но, Мо, понякога и ти грешиш,

макар че бродим в озарение

и ще ти кажа, но ще ми простиш:

обожавам твойто посвещение.

 

Мо:

-Стихът ми, Лъки, те обгръща

чрез свойта точна, мила мяра,

а тя чавечност в любов превръща

и става изворче на вяра.

 

Затуй съм ти безкрайно благодарен -

продукт надежден с теб създавам

и само като солидарен,

приятелството ни признавам.

 

Лъки:

-Не сме ли, драги, горделиви

с посланието ти последно,

че носи ритми то – тръпчиви,

а те изчезват си безследно?

 

Мо:

-Философия чрез стих подавам

и в прагматизма аз се вричам -

твоята подкрепа получавам

и с благодарност туй изричам.

 

Лъки:

-Разбирам, Мо! Кажи тогава,

камбаната за мен ли бие

или реч за всички тука става,

та път такъв да се извие?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Мери!
    Разбирането на прагматизма като хуманен екзистенциализъм ми е голямата грижа. Ето защо, се радвам на коментара ти особено.
    Поздрав!
  • Пак сте безметежни, нежни и лирични,
    но най-важното прагматични!Поздрави!!!
  • Здравей, Кити!
    "Лекота!" Да! Удар в десятката - с една дума си казала всичко.
    Поздрав!
  • Поздрави и на двамата!!! Усеща се лекотата с която пишете!
  • Здравей, Креми!
    Колкото повече се разширява диалогът, в геометрична прогресия нараства боят на въпросите. Права си!
    Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...