Без мен...
БЕЗ ТЕБ
"... съм скандално самотен.
Като люлка без ръката на майка,
като бесни вълни търсещи бряг,
в който да разбият искрящата пяна,
и да удавят в предсмъртна прегръдка.
Ах, тези луди вълни ме побъркват с дъха си
на водорасли зеленопръсти и мъртви медузи..."
Изказвам благодарности на Джекил (Иво)
Без мен...
Вълните не могат твоя бряг да стигнат,
отдръпват се, като уплашени девици.
В небесата птици няма да политнат,
ще парят сълзитЕ им в тъжните зеници.
Ураганен вятър ще бъде бриза морски.
Дали защото си ядосал Боговете?!
Право нямаш да задаваш и въпроси!
Добре, опитай! Падни на Еос във нозете.
Без мен...
За теб звездите ще са угаснали в небето,
дъждът не ще те поздравява нежно.
Лирично няма да ти свири пак щурчето,
слънцето ще стане още по-горещо.
Прегръдката ще бъде - Ледена Кралица,
целувката - сол върху кървяща рана.
В душата твоя, ако е останала трошица...
запази я, защото знам, ще ти потрябва!
Без теб...
Не съм самотна, птица съм в небето.
Разперих пак крилете си на воля.
Не плача вече, но още си в сърцето.
Докога ли? На това не мога да ти отговоря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Нилсън Всички права запазени
