kity (Людмила Нилсън)
145 8539
4.11.2007 г., 23:34 ч.

Без мен... 

  Поезия » Любовна
1348 0 30
 

БЕЗ ТЕБ
"... съм скандално самотен.
Като люлка без ръката на майка,
като бесни вълни търсещи бряг,
в който да разбият искрящата пяна,
и да удавят в предсмъртна прегръдка.
Ах, тези луди вълни ме побъркват с дъха си
на водорасли зеленопръсти и мъртви медузи..."

 

Изказвам благодарности на Джекил (Иво)

 

 

 

 

Без мен...

Вълните не могат твоя бряг да стигнат,

отдръпват се, като уплашени девици.

В небесата птици няма да политнат,

ще парят сълзитЕ им в тъжните зеници.

Ураганен вятър ще бъде бриза морски.

Дали защото си ядосал Боговете?!

Право нямаш да задаваш и въпроси!

Добре, опитай! Падни на Еос във нозете.

Без мен...

За теб звездите ще са угаснали в небето,

дъждът не ще те поздравява нежно.

Лирично няма да ти свири пак щурчето,

слънцето ще стане още по-горещо.

Прегръдката ще бъде - Ледена Кралица,

целувката  - сол върху кървяща рана.

В душата твоя, ако е останала трошица...

запази я, защото знам, ще ти потрябва!

 

Без теб...

Не съм самотна, птица съм в небето.

Разперих пак крилете си на воля.

Не плача вече, но още си в сърцето.

Докога ли? На това не мога да ти отговоря!

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??