без надежда(посветено)
Часът на истина настъпи!
От болка не виждат моите очи,
научи ме тъй силно да обичам,
но защо не каза, че боли!
И ето, там ще се завърна,
където болката по-силна е...
И дълго още ще се скитам
и тази болка още кове!
Питам се защо си тъй бездушен
и няма милост в твоето сърце.
А защо ли още те обичам,
когато и последната надежда ми отне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дива Самодива Всички права запазени
