27.09.2008 г., 16:00 ч.

без надежда(посветено) 

  Поезия » Любовна
688 0 10

Часът на истина настъпи!

От болка не виждат моите очи,

научи ме тъй силно да обичам,

но защо не каза, че боли!

И ето, там ще се завърна,

където болката по-силна е...

И дълго още ще се скитам

и тази болка още кове!

Питам се защо си тъй бездушен

и няма милост в твоето сърце.

А защо ли още те обичам,

когато и последната надежда ми отне!

© Дива Самодива Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Напълно те разбирам, ама напълно... и моите стихове са посветени всички на някого и за това са толкова тъжни... но горе главата де!
  • да, Тъгата ражда поетите... Поздрав и от мен (оф, и тия тенекий не са хубаво нещо )
  • хубаво е.
  • Тъгата ражда поетите...Красиво и нежно! Поздрави!
  • Много0оо0о0о0 яко
    печелиш
    тенекия със сирене
  • Тъжно, кратко и хубаво! Благодаря ти за чувството, което предизвика в мен!
  • Ами чесно казано мен само тъгата ме вдъхновявя затова и имам толкова
    тъжни стихове.Този ми е доста спецялен затова се радвам че ви харесва !
  • Харесах стиха ти, Лора, макар и тъжен.
    Поздрав.
  • Ами,обичаш го именно защото ти е отнел последната надежда..иначе ако не беше ти я отнел,нямаше да го обичаш..така...Даа,в така наречената ни "любов" радостта и болката вървят винаги ръка за ръка и изглеждат като противопоставени една на друга...и...никой друг не може да ни научи на любов...
  • Тъжен,но много хубав стих . Поздрави
Предложения
: ??:??