24.01.2007 г., 17:11

без отговор

Поезия

760 0 7

Очите се смеят,
а сърцето тъжи.
Защо е таз болка?
Кажи...
Докога лутане в тъмнина?
Докога таз скрита самота?
Има ли всеки пристан свой?
По какво личи, че е твой?
Сърцето познава!
(ще кажеш ти)
Но то мълчаливо
боли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Така е мила!
Много вярно си го написала!
Поздрав!
6

2007-01-24T22:52:33+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Не тъжи ласково момиче!
Ако сега тъжи, времето е пред него да го усмихне.
Ще откриеш своят пристан!
Поздрави!

2007-01-24T18:54:38+02:00
Романтик (Христо Костов)

Винаги познава!!!
Чудесно е, Ласка!!!
Поздрави!!!

2007-01-24T18:43:15+02:00
geowid (Георги Видинов)

И мълчаливо се радва...Поздрав, Ласка!

2007-01-24T17:53:27+02:00
didislava (Дидислава)

Красива си в тъгата си, докосващ стих...

2007-01-24T17:21:44+02:00