pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3420
11.12.2007 г., 8:22 ч.

Без отговори... 

  Поезия
5.0 / 10
742 0 16
Защо не остаряват очите,
на едно с увехтялата плът?
Защо не се раждам отново,
като звездите във вечерния мрак?
Защо не заспивам унесена,
като дете във следобеден сън?
И защо не мечтая усмихната,
и безгрижна в дъждовния ден?
Защо душата и на сто не притихва
и не кротва под напора бесен,
на спомени, като огъня парещи,
и не стихнала огромна печал? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Предложения
  • Iva212121 (Иванка Цветкива) Предците ми говорят
    Предците ми говорят
  • Роби (Роберт) Така ми липсваш
    Дойдох и днес... Не ти ли е студено? Под мрамора е ледена пръстта... Не, няма нищо ново покрай мене....
  • rumbic (Руми) Ще бъда там...
    Ако сърцето ми угасне наранено, недей тъгува, просто замълчи. Ще бъда в тишината спотаена или сълзат...
  • paloma66 (Гълъбина Митева) Когато те обичах...
    Когато те обичах – беше пак такава бяла, снежнобяла зима... Навън прехвърчаше измислен сняг. А аз по...

Още произведения »